Цистит – какво още за него?
Полезни факти за цистита
Възпалителните заболявания на пикочния мехур се наричат цистит и са едни от най-често срещаните в урологичната практика. Наблюдават се във всяка възраст, като жените боледуват по-често от цистит. С цистита се занимават широк кръг от специалисти- уролози, нефролози, акушеро-гинеколози, интернисти и педиатри. Въпросите кога, как и кой да лекува цистита имат различни гледни точки и становища. И все пак изхождайки от максимата, че за правилното лечение е необходима правилна и точна диагноза настоящата статия цели да направи кратък преглед на симптомите и възможностите за диагностика и лечение на цистита – това многолико заболяване.
Причини – най-често цистита се причинява от микроорганизми– бактерии, вируси и гъбички. Бактериалните цистити обичайно са причинени от E.coli, Proteus, Klebsiella, Enterobacter, Pseudomanas и др. Вирусните цистити (причинени от аденовируси, грипни и ЕСНО вируси) и гъбичните цистити (C.albicans) заемат значително по-малък дял от бактериалните цистити. Освен от микроорганизми цистит може да се причини и от някои тропически паразити – Schstosoma haematobium. Паразитните и специфичните (туберкулозен) цистити са трудни за диагностика, а често и за лечение.
Освен от биологични агенти (микроорганизми и паразити) циститите могат да се причинят и от химични, термични, лекарствени и радиационни фактори. Съществува и особена форма на цистит –т.нар. интерстициален цистит при която причините са неясни и все още в процес на дебати и проучвания.
Бактериален цистит
Проникването на бактериите става най-често през пикочния канал (уретра). Най-често по този начин инфектират т.нар. дебелочревни бактерии – E.coli и Enterobacter. Възможно е макар и по-рядко проникването на бактериите да стане и по кръвен път.
Нормално нашето тяло и микроорганизмите са в непрекъсната борба и противодействие. Когато при определени фактори микроорганизмите преодолеят защитните сили на организма възниква инфекция. При жените пикочния канал е значително по-къс от този при мъжете, това заедно с близко разположения анус е предпоставка за лесно проникване на бактериите в пикочния мехур и развитие на цистит.
Рискови фактори
Рисковите фактори за цистит при небременните жени са скорошен полов контакт, употреба на диафрагми със спермициди и анамнеза за уринарни инфекции у майката.
При жени след менопаузата заболяването – цистит се предразполага при пролапс на влагалището и пикочния мехур, при инконтиненция (изпускане на урина) или при недостатъчно изпразване на пикочния мехур и наличие на остатъчна урина.
При мъжете във възрастта между 15 и 50 г цистита е рядък. Фактори за неговата поява могат да бъдат полов контакт с инфектиран партньор, анален полов контакт без презерватив, а според някои автори и наличието на фимоза. След 50 г възраст цистита се асоциира със заболявания на простатната жлеза, които водят до задръжка на урина в пикочния мехур след уриниране.
Бременните жени поради някои особености настъпващи по време на бременността са в значителна степен предразположени към инфекции на отделителната система, протичащи най-често като безсимптомна бактериурия (наличие на бактерии в урината) и остър цистит.
От казаното до става ясно, че цистита и при мъжете и при жените може да се провокира след полов контакт. Циститът обаче не е спада към венерическите т.е не се предава по полов път. Половия контакт просто спомага за по лесното проникване на бактериите (които нормално се намират около ануса и в правото черво) в пикочния канал. Средно 25-35 % от жените между 20 и 40 годишна възраст са имали неусложнен епизод на цистит.
Симптоми при цистит
Обикновено пациентите съобщават за чести позиви за уриниране, парене и болка по хода на пикочния канал. Урината е с променен цвят и е мътна. Възможно е наличие и на кръв в урината. Обичайно температурата е нормална. Налице е дискомфорт или болка ниско в корема.
Изследването на урината показва наличие на белтък, повишен брой еритроцити и левкоцити на поле. Особено голямо значение има микробиологичното изследване на урината за определяне причинителя на цистита. От апаратните и инструментални методи рутинно се прилага ехографията, а цистоскопията при острия цистит по правило е противопоказана. Оставен без лечение острия цистит може да се доведе до възпаление на бъбреците (пиелонефрит).
Когато инфекцията е останала недоизлекувана или предразполагащите фактори не са били отстранени острия цистит преминава в хроничен. При него оплакванията са по-слабо изразени и периодично се повтарят.
Най-честия причинител на цистита при микробиологичните изследвания (70-90%) е бактерията Еscherichia Coli. По рядко е Staphylococcus saprophiticus в 5-10%, а останалите микробиологични агенти заемат незначителен дял от всики случаи.
Лечение на цистита
Лечението на острия цистит при жените е антибиотично в краки курсове. Често като допълнителни възможности се прилагат различни фитопрепарати (лекарства на билкова основа). Познати и доказали своята ефективност са листата от Мечо грозде, плодовете на Червената американска боровинка, листата от бреза и др. Напоследък все по-значими при лечението на цистита са медикаменти съдържащи D-маноза , която води до нарушаване прикрепването на Е. Coli към мехурната стена. Важен момент е повишения прием на течности, което благоприятства по бързото отстраняване на бактериите с урината.
Лечението на хронично рецидивиращия цистит е също антибиотично, като се препопоръчва приложението на антибиотици да бъде съобразно микробиологичното изследванена урината. Важно е ако бъдат установени предразполагащи фактори за цистит да бъде отстранено или намалено тяхното действие.
Профилактика на цистита
За предотвратяване на цистит е необходимо предпазването от простудни заболявания, грижа за редовно изхождане и недопускане на запек, спазване на екзактна интимна хигиена с подходящи козметични препарати. Малките момичета следва в най-ранна възраст да бъдат обучавани за начина на забърсване – отпред-назад. Уринирането след полов контакт, може в значителна степен да намали и „отмие” бактериите в пикочния канал. При хронично- рецидивиращи цисти появата на които се свързва с полов контакт- т.нар. цистит на медения месец е възможно приема на единична доза антибиотик или билков медикамент с D-маноза непосредствено преди половия акт. При упорити и трудно повлияващи се хронични цистити с бактериален причинител се прилагат стандартизирани бактериални лиофилизати, с цел имунопрофилактика и по активно участие на имунната система.
Автор на статията – Д-р Петър Антонов – уролог
УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив, Клиника по Урология
e-mail: dr.p.antonov@gmail.com
Последни коментари